Съобщения

16-о ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАTA ПРОГРАМА „ЗА ЖЕНИТЕ В НАУКАТА“

Започна кандидатстването за шестнадесетото издание на Националната програма „За жените в науката“, насочена към млади жени учени в областта на природните науки от цяла България.
Подробна информация за условията за участие, както и формулярът за кандидатстване, са достъпни на: www.zajenitevnaukata.bg.

Крайният срок за кандидатстване е 31 март 2026 г.

Годишен членски внос

Уважаеми колеги,

Информираме Ви, че съгласно решение, взето на Общото събрание на Българското дружество по неврология, считано от 2026 г., годишният членски внос към дружеството е 30 €.

Становище по повод на 29 октомври – Световния ден на инсулта

на Българското дружество по неврология

с председател акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн

Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смърт и инвалидизация в Европа. В ЕС на всеки 60 секунди един човек получава инсулт, а повече от 9 милиона европейци живеят с дългосрочни последици. В България всяка година десетки хиляди пациенти са засегнати. Въпреки намалението с ~20% на абсолютния брой инсулти от 2015г. насам, заболяването остава водещо по социална и икономическа тежест – сравнима с тази при рака и коронарната болест на сърцето

Защо инсултът трябва да бъде приоритет в EU Cardiovascular Health Plan

Инсултът е неразривно свързан със сърдечно-съдовите заболявания – общи рискови фактори (хипертония, диабет, предсърдно мъждене, дислипидемия, тютюнопушене). Той е предотвратим в 80% от случаите, лечим при своевременно прилагане на съвременни терапии и подлежащ на ефективна рехабилитация. Инвестициите в превенция и системна грижа за инсулта имат огромен потенциал за намаляване на инвалидизацията, подобряване на качеството на живот и редуциране на неравенствата.

Потенциални възможности за подобряване на грижите:

• Кампании за повишаване на обществената осведоменост. Активно провеждане на кампании в цялата страна за информиране на обществеността за рисковите фактори за инсулт, признаците и симптомите и значението на бързата медицинска намеса.
• Програми за превенция на инсулта. Продължаващо разработване и внедряване на здравни програми, насочени към модифицируемите рискови фактори: артериална хипертония, захарен диабет, наднормено тегло, тютюнопушене и др. с цел намаляване на честотата на случаите с мозъчен инсулт.
• Протоколи. Постоянна актуализация на протоколите за лечение на остри инсулти.
• Увеличаване броя на центрове за лечение на инсулт. Създаване и надграждане на вече функциониращите специализирани звена за остър инсулт в болниците или като отделни центрове с цел бърза и експертна помощ. Необходимо е осигуряване на ресурсна обезпеченост със съвременни диагностични апарати и иновативни технологии за терапевтично въздействие.
• Създаване на звена/центрове за диагностика и лечение на ТИА. Съвременната представа за ТИА като спешни състояния е намерила практическа реализация в създаването на т. нар. Клиники ТИА (TIA Clinic), която концепция датира от 1992 г. Основните предимства са: денонощен (24/7) достъп на пациенти, без необходимост от предварително ангажиран час, асоциираност със спешна зала и със Stroke Unit, кратък времеви интервал за диагностично уточняване и редукция на продължителен болничен престой.
• Обучение на медицински специалисти. Организиране на продължаващо и постоянно обучение на лекари, специалисти по здравни грижи и спешен персонал относно най-новите протоколи за лечение на мозъчен инсулт и принципи на неврорехабилитация.
• Усъвършенстване на системите за спешни реакции.Подобряване на системите за медицински спешни повиквания и управление на извънредни ситуации, за да се осигури бърз транспорт и незабавни грижи за пациентите с остър инсулт, което е от решаващо значение за намаляване на резидуалната клинична тежест.
• Неврорехабилитация. Разширяване на достъпа до неврорехабилитация. Ранното й начало (в първите 3 до 6 месеца) увеличава възможностите за максимално възстановяване, ограничава риска от инвалидизация, подобрява социалната адаптация и качеството на живот. Това е дългосрочен и комплексен процес, който обединява физиотерапия, кинезитерапия, ерготерапия, неврорехабилитация на когнитивни, езикови и речево-говорни нарушения и психологическа подкрепа 7, 8.
• Програми за подкрепа на общността. Разработване на програми в общността за подпомагане на преживелите мозъчен инсулт и техните семейства в справянето с дългосрочните последици и реинтеграцията в общността.
• Изследвания, събиране на данни и високотехнологични проекти. Осигуряване на логистична и финансова подкрепа за научни изследвания в областите превенция, терапия и възстановяване след мозъчносъдовизаболявания. Активно участие в събирането, анализа и използването на световната база данни RES-Q (Registry of Stroke Care Quality) за лечение на остри инсулти като основа за имплементиране на данните от България. През 2018 год. в границите на ESO-EAST България се присъединява към RES-Q, през 2023 год. – към разширения проект RES-Q+ с интегриран изкуствен интелект (AI). Перспективите са обвързани с развитие на дигитални високотехнологични проекти и решения, оптимизиране на принципите на телемедицина в съответствие с доказани клинични практики и международни стандарти, прогнозни анализи, технологии за самонаблюдение и персонализирана медицина.

Основни насоки

1. Първична профилактика.

• Национални стратегии за здравословен начин на живот и законодателни мерки срещу основните рискови фактори (тютюнопушене, алкохол, нездравословно хранене, замърсяване на въздуха).
• Скрининг и контрол на артериалната хипертония при ≥80% от хората с високо кръвно налягане.
• Повишаване на здравната култура чрез кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт.

2. Ранно откриване и скрининг.

• Организирани профилактични програми, включително за предсърдно мъждене, диабет, дислипидемия.
• Използване на дигитални технологии за мониториране на кръвно налягане и сърдечен ритъм, телемедицинаи национални регистри.
• Включване на общопрактикуващите лекари и фармацевти в ранното откриване на рискови състояния.

3. Лечение, грижи и рехабилитация.

• Над 90% от пациентите в България се лекуват в специализирани звена за остър инсулт, но има нужда от по-широк достъп до сертифицирани stroke units и центрове за механична тромбектомия.
• Цел до 2030 г.: ≥15% от всички пациенти да получават тромболиза и ≥5% – ендоваскуларно лечение.
• Въвеждане на национална система за одит и сертификация на центровете по инсулт.
• Осигуряване на равен достъп до ранна и продължителна рехабилитация – физическа, когнитивна, трудова, афатична.
• Немедицински грижи: социална и психологическа подкрепа, професионална рехабилитация, програми за връщане към активен живот, борба със самотата и бедността сред преживелите.

Заключение

Инсултът е едновременно предотвратим, лечим и управлявем чрез цялостна стратегия, която обхваща превенция, ранно откриване, остро лечение, рехабилитация и живот след инсулта. Включването на инсулта в EU Cardiovascular Health Plan ще гарантира, че милионите европейци – включително и българските пациенти – ще получат равен достъп до иновативни, ефективни и справедливи грижи. Това е ключова стъпка за намаляване на социалната тежест и за постигане на целите на Европейския съюз за по-дълъг и здравословен живот.

Акад. Иван Миланов: В неврологията започва невидима революция – откриваме, че някои диагнози не са една болест

Акценти в интервюто с изпълнителния директор* на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”:

Нашата болница лекува по модела на специализирани клиники 10-15 години преди в Европа да открият предимствата

 По апаратура и лечебни методи сме като в Европа, оценката е на колегите от страната – изпращат ни своите най-трудни случаи

 Учителите ни пренебрегваха егото си, за да станем по-добри от тях. Запазихме приемствеността и сега ние даваме безкористно опита си на младите

- Акад. Миланов, вие сте един от най-големите специалисти по множествена склероза, с каква равносметка българските невролози посрещнахте тази година световния ден, посветен на заболяването?

- В медицината и в частност в неврологията пробивите се случват бавно и може би затова не правят впечатление. Но ако вземете учебника по неврология, по който аз съм учил, той ще изглежда смешен в сравнение със съвременния. Нашите познания за заболяванията са несравнимо по-богати днес и това води до поява на нови лекарства и терапевтични методи. Когато аз започнах да работя, диагнозата множествена склероза например се слагаше малко “виртуално” и нямаше никакви лекарства за това заболяване. Прогнозите се даваха с хоризонт докъм 5 г.

Сега в зависимост от конкретния пациент можем да избираме от 13 медикамента, за да удължим живота му и не само, но и да не е напълно зависим от грижи. Благодарение на това забавяме хода на заболяването – влошаването може да се отложи и с 15 г.

В последните три години се откриха механизми, които са отговорни за пристъпите. Създадоха се няколко групи медикаменти, които на практика решават проблема. Така че не само като наука напредъкът е несравним, а и като клинична практика. Диагностиката направи гигантски крачки напред с навлизането на магнитния резонанс. Разбрахме още, че технологиите се развиха до методи за дозирано директно доставяне на медикаментите чрез компютър.

Новите технологии помогнаха и за едно по-прецизно разграничаване на особеностите на множествената склероза, при което през последните години започнаха да се обособяват заболявания, които приличат на множествена склероза, но имат особености.

- Кой е най-убедителният пример?

- Такъв пример е оптичният невромиелит. Очаквам в близките години да се отделят още видове, както и въобще в основните заболявания в неврологията да започне процес на диференциране благодарение на по-модерните методи за изследване. Отделянето на заболявания неминуемо ще изисква по-различно лечение, а оттам и нови медикаменти, фокусирани по-точно върху спецификата. Това е революция, която руши концепцията за универсално лечение на множествената склероза. Сигурен съм, че също ще се случи и с болестта на Паркинсон и дори вече се случва.

- Откриват се разновидности?

- Може да се тълкува и така една форма на трансформация на есенциалния тремор – треперене на ръцете, което обаче не е паркинсонова болест. Той се установява много по-често и се знае, че е наследствено заболяване, което невинаги води до тежка инвалидизация. Но понякога състоянието на пациенти, които дълги години са страдали от есенциален тремор, преминава в паркинсонова болест.

Двете заболявания се оказват преливащи се. Макар за паркинсона да нямаме такава ясна фамилна компонента, и при него се забелязват някои генетични мутации.

Неврологията върви към все по-фокусирано лечение на отделните видове заболявания. Разбира се, най-видимият пример е лечението на все повече редки заболявания, от които пациентите се инвалидизират. Много се надявам, че скоро ще се създаде лечение и за латералната амиотрофична склероза, каквото до този момент не съществува. Хубаво е, че такива пробиви се случват, но новите лекарства са и много скъпи.

- Цената колко отдалечава навлизането на иновативните медикаменти в България?

- Всички лекарства, които се регистрират от Европейската агенция по лекарствата, може да се прилагат у нас. В последните години здравната каса в общи линии доста бързо започва да ги реимбурсира, така че да бъдат реално достъпни за пациентите, на които биха помогнали. От десетина години категорично имаме диалог и почти винаги стигаме до решение в полза на пациентите.

- Ако сложим чертата под всичко това, къде нареждате България в лечението на сериозните неврологични заболявания като множествена склероза?

- На Третия конгрес по множествена склероза за Балканския регион, която се състоя в Белград, участниците представихме подходите във всяка от страните. Много съм доволен от чутото, защото се оказа, че наистина сме много добре. Разбира се, набелязах си някои идеи от колегите, но генерално стоим много добре в съвременната европейска неврология.

- Може ли да се каже същото за апаратурата и условията, в които работите?

- Винаги може и трябва да се стремим към повече, човек, ако спре на място, бързо изостава.

Не мога да говоря на едро, от името на всички, но болницата, в която работя, получихме от ръководителите преди нас едно много добро наследство от кадри за специализирани неврологични клиники. Безспорно хората са най-важни във всяка област, но медицината е немислима без обучени и можещи специалисти. Изграждането им отнема години.

Изключителна ценност е, че професорите преди нас ни подготвиха за свои заместници. Пренебрегваха всяко его с желание да станем дори по-добри от тях. Запазихме и развиваме този модел на приемственост и сега.

Много добра щафета ни беше подадена и чрез организацията на лечение в специализирани неврологични клиники. Например клиниката за паркинсонова болест е още от 70-те години, през годините след това създадохме и други – за епилепсия, за множествена склероза. Такъв тип специализирани клиники на практика в Европа започнаха да се правят 10-15 г. по-късно. За България вероятно няма да сгреша, ако кажа, че в нашата болница има най-голям брой специализирани неврологични клиники и обучени специалисти в тях.

Друг повод за задоволство е, че успяхме във времето да снабдим болницата с необходимата за съвременно лечение и диагностика високоспециализирана апаратура. Както и да осъвременим условията за пациентите. Това надграждане беше период, не стана бързо, но го направихме с перспектива, за да служат придобивките по-ефективно и по-дълго.

Благодарение на това използваме и най-модерни лечебни методики. Например закупихме и използваме барокамера – подходящ подход при лечение на някои хронични неврологични заболявания. Също така много добре оборудвахме и развихме физиотерапията и рехабилитацията.

С едно изречение: успяхме да се наложим като високоспециализирано лечебно заведение в областта на неврологията.

Отговаряме на всички европейски критерии за професионализъм и качество.

- По какво съдите – по това, че сте най-търсената болница от пациенти с неврологични заболявания?

- Не само. Много по-важна е оценката на колегите, които ни изпращат най-трудните случаи от цялата страна. Значи са ни оценили като специалисти, възможности за лечение, условия.

- Какво още ви трябва, за да сте лично вие напълно удовлетворен?

- Ами, хора ще ни трябват.

Темата за недостига на медицински сестри въобще не ми се иска да я отварям, защото не е просто българска, а европейска. И ако нищо не се промени, тя ще се задълбочава.

Наскоро колеги от Германия разказаха, че се налага да закриват отделения заради липса на медицински сестри. Сигурно и в България някъде ще се появи такъв проблем.

Слава богу, с възможности за придобиване на опит преодоляхме проблема с недостигащите невролози. Не че липсват специалисти, има, но повечето предпочитат да отидат на по-високи заплати, каквито една държавна болница не може да даде, колкото и да иска. Разбира се, достигнали сме нивото на т.нар. колективен трудов договор, но това рядко е достатъчно.

И ако за окомплектоването на болницата с невролози засега сме закрепили положението, проблемите с недостига на психиатри остават и може би дори се изострят. И днес се разделям с един добър и опитен специалист…

През последните години повечето психиатри излязоха на свободна практика. Едно е да работиш в уютен кабинет някъде в центъра на София, друго – да се затвориш в отделение с хора, които са изключително трудни пациенти, които няма къде да отидат, ако не са държавните болници. И леглата не достигат.

- Нуждае ли се София от самостоятелна психиатрична болница?

- Сигурно някой близък ден и за това ще се заговори настойчиво. Столицата е вече много голям град и съответно честотата на психически заболявания нарасна. Особено остра е нуждата от легла за спешните случаи.

* ВИЗИТКА

Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”. Академик Миланов има специалности по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет – САЩ, и лечение на главоболието в Университета на Павия – Италия.

Пред десетки разработени и приложени от него методи за изследване, диагноза, лечение и проследяване на пациенти с главоболие, двигателни нарушения и други неврологични заболявания може да се напише “за първи път”.

Автор и съавтор е на монографии, учебници и ръководства по неврология, глави в ръководства и учебници.

Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, зам.-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация.

Член е на няколко борда в Европейската асоциация по неврология, съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза, член на Нюйоркската академия на науките, както и на Международната асоциация за изучаване на болката, Световната федерация по неврология и Международната асоциация за двигателни нарушения.

Бил е член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие и представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества.

БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО НЕВРОЛОГИЯ ПРИВЕТСТВА ПРОМЕНИТЕ В AНЕКСА КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР 2023-2025Г.

Българският лекарски съюз и Надзорният съвет на НЗОК подписаха на 20 февруари 2024г. Анекс към Националния рамков договор за медицински дейности за периода 2023 – 2025 г. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров увери, че документът включва нови, революционни моменти, и главното е, че в тях се защитават по-добре правата на здравноосигурените пациенти и се създават по-добри условия за достоен труд на лекарите.

Българското дружество по неврология като асоцииран член на Европейското дружество по инсулт (ESO) има задачата да въвежда и контролира спазването на Европейските стандарти за профилактика, диагностика и лечение на мозъчния инсулт и провеждането на Национална здравна политика по отношение на мозъчносъдовите заболявания.

Като отчита базата, специфичните условия и проблемите в различните части от страната, ние създадохме регионална стратегия с цел подобряване на грижата за пациентите с мозъчен инсулт и чрез местни координатори контролираме прилагането й в различните региони.

Именно поради това, сме изключително доволни, че усилията на Българското дружество по неврология за изработването на Националната стратегия, съгласно Европейския план за борба с инсулта 2018-2030г. и за утвърждаване на актуалните практики в лечението на мозъчния инсулт, бяха отразени в Анекса към НРД и успяхме да постигнем промяна в клиничната пътека за съвременна диагностика и лечение на инсулт, а именно пациентите с тежък инсулт да се лекуват в болнични условия до 10 дни, а не както от 2000г. насам – 4 дни. Освен това, ние продължаваме да имаме възможността да насочваме пациентите за рехабилитация или палиативни грижи след фазата на острия инсулт и то отново по клинични пътеки.

Тромболизата е вече утвърдена като рутинен метод за лечение на инсулт. За нас, като специалисти е ясно, че още от въвеждането през 2005 г. в България на интравенозната тромболиза, страната ни осигурява адекватно лечение в острата фаза на инсулт в рамките на 4,5 часа, което създава предпоставка за добри резултати за възстановяването на пациента.

Благодарение на действията на Българското дружество по неврология, броят на пациентите с инсулт у нас намалява устойчиво през последните години, от 51 986 през 2016г. до 42 607 през 2023г. В 42 болници се извършва тромболиза като рутинна практика. До края на годината очакваме в 5 центъра в страната да се извършва и тромбектомия.

Българското дружество по неврология изработи и вече предложи на Министерството на здравеопазването Stroke action plan, какъвто трабва да има във всяка европейска държава.

Българското дружество по неврология ежедневно работи върху въвеждане на добрите Европейски и международни практики у нас. Във всички сфери на неврологията се ползваме с подкрепата на най-авторитетните професионални организации в Европа, а нашите членове са водещи специалисти с международен авторитет.

Световния ден за борба с инсулта

Уважаеми колеги,

На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта.

Българското неврологично дружество като един от организационните членове на Европейското дружество по инсулт (ESO) има за цел да  организира  постоянното обучение на невролозите в България  съгласно водещите европейски стандарти за профилактика, диагностика и лечение на мозъчния инсулт и провеждането на здравни политики по отношение на мозъчно-съдовата болест.

През последните години с подкрепата на Дружеството по неврология се постигна нарастване на броя на болниците, в които се прилага венозна тромболиза, както и ръст на проведените тромболизи от 0,6% през 2016, до 2,5% през 2022. Дори по време на сложната епидемична обстановка от началото на 2020 до края на 2021 г, която натовари изключително много здравната система, бяха проведени редица обучения и онлайн срещи с цел актуализиране на протоколите за лечение на инсулт в COVID среда.

Отчитайки проблемите, специфичните условия и дисбаланса  в различните части от страната, създадохме регионална стратегия с цел подобряване на грижата за пациентите с мозъчен инсулт и чрез местни координатори контролираме прилагането й в конкретния регион.

От Дружеството по неврология и водещите специалисти в лечението на инсулта в  България не подкрепяме създаването на паралелни структури и интердисциплинарни дружества, касаещи мозъчния инсулт, включващи лекари с други специалности и немедицински лица, както и организирането от тях на тематични форуми за  инсулта. Считаме, че  подобна практика е неприемлива и необоснована, защото според световните стандарти невролозите са с необходимата компетентност и имат водеща роля в лечението на инсултите. Подобни организации и инициативи нямат необходимата представителност и не са в състояние да провеждат здравни политики по отношение на инсулта, да защитават интересите на съсловието и не на последно място, те разделят неврологичната общност. Не приемаме и отправените от тях критики по отношение на нашата работа, постигнатите от нас резултати са достатъчен аргумент.

От името на Българското неврологично дружество и наше име, заявяваме, че ще продължим да работим усилено за изработването на Националната стратегия съгласно Европейския план за борба с инсулта 2018-2030 и за утвърждаване на добрите практики в лечението на мозъчния инсулт.

 

Ръководство на Българско дружество по неврология

Национални координатори за лечение на инсулти:

проф. Масларов, проф. Атанасова, проф. Димитров, доц. Дановска, д-р. Кръстева