IBRO Grants, Schools, Events and more – IBRO Highlights | June 2024 (sp1-brevo.net)

Акценти в интервюто с изпълнителния директор* на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”:

Нашата болница лекува по модела на специализирани клиники 10-15 години преди в Европа да открият предимствата

 По апаратура и лечебни методи сме като в Европа, оценката е на колегите от страната – изпращат ни своите най-трудни случаи

 Учителите ни пренебрегваха егото си, за да станем по-добри от тях. Запазихме приемствеността и сега ние даваме безкористно опита си на младите

- Акад. Миланов, вие сте един от най-големите специалисти по множествена склероза, с каква равносметка българските невролози посрещнахте тази година световния ден, посветен на заболяването?

- В медицината и в частност в неврологията пробивите се случват бавно и може би затова не правят впечатление. Но ако вземете учебника по неврология, по който аз съм учил, той ще изглежда смешен в сравнение със съвременния. Нашите познания за заболяванията са несравнимо по-богати днес и това води до поява на нови лекарства и терапевтични методи. Когато аз започнах да работя, диагнозата множествена склероза например се слагаше малко “виртуално” и нямаше никакви лекарства за това заболяване. Прогнозите се даваха с хоризонт докъм 5 г.

Сега в зависимост от конкретния пациент можем да избираме от 13 медикамента, за да удължим живота му и не само, но и да не е напълно зависим от грижи. Благодарение на това забавяме хода на заболяването – влошаването може да се отложи и с 15 г.

В последните три години се откриха механизми, които са отговорни за пристъпите. Създадоха се няколко групи медикаменти, които на практика решават проблема. Така че не само като наука напредъкът е несравним, а и като клинична практика. Диагностиката направи гигантски крачки напред с навлизането на магнитния резонанс. Разбрахме още, че технологиите се развиха до методи за дозирано директно доставяне на медикаментите чрез компютър.

Новите технологии помогнаха и за едно по-прецизно разграничаване на особеностите на множествената склероза, при което през последните години започнаха да се обособяват заболявания, които приличат на множествена склероза, но имат особености.

- Кой е най-убедителният пример?

- Такъв пример е оптичният невромиелит. Очаквам в близките години да се отделят още видове, както и въобще в основните заболявания в неврологията да започне процес на диференциране благодарение на по-модерните методи за изследване. Отделянето на заболявания неминуемо ще изисква по-различно лечение, а оттам и нови медикаменти, фокусирани по-точно върху спецификата. Това е революция, която руши концепцията за универсално лечение на множествената склероза. Сигурен съм, че също ще се случи и с болестта на Паркинсон и дори вече се случва.

- Откриват се разновидности?

- Може да се тълкува и така една форма на трансформация на есенциалния тремор – треперене на ръцете, което обаче не е паркинсонова болест. Той се установява много по-често и се знае, че е наследствено заболяване, което невинаги води до тежка инвалидизация. Но понякога състоянието на пациенти, които дълги години са страдали от есенциален тремор, преминава в паркинсонова болест.

Двете заболявания се оказват преливащи се. Макар за паркинсона да нямаме такава ясна фамилна компонента, и при него се забелязват някои генетични мутации.

Неврологията върви към все по-фокусирано лечение на отделните видове заболявания. Разбира се, най-видимият пример е лечението на все повече редки заболявания, от които пациентите се инвалидизират. Много се надявам, че скоро ще се създаде лечение и за латералната амиотрофична склероза, каквото до този момент не съществува. Хубаво е, че такива пробиви се случват, но новите лекарства са и много скъпи.

- Цената колко отдалечава навлизането на иновативните медикаменти в България?

- Всички лекарства, които се регистрират от Европейската агенция по лекарствата, може да се прилагат у нас. В последните години здравната каса в общи линии доста бързо започва да ги реимбурсира, така че да бъдат реално достъпни за пациентите, на които биха помогнали. От десетина години категорично имаме диалог и почти винаги стигаме до решение в полза на пациентите.

- Ако сложим чертата под всичко това, къде нареждате България в лечението на сериозните неврологични заболявания като множествена склероза?

- На Третия конгрес по множествена склероза за Балканския регион, която се състоя в Белград, участниците представихме подходите във всяка от страните. Много съм доволен от чутото, защото се оказа, че наистина сме много добре. Разбира се, набелязах си някои идеи от колегите, но генерално стоим много добре в съвременната европейска неврология.

- Може ли да се каже същото за апаратурата и условията, в които работите?

- Винаги може и трябва да се стремим към повече, човек, ако спре на място, бързо изостава.

Не мога да говоря на едро, от името на всички, но болницата, в която работя, получихме от ръководителите преди нас едно много добро наследство от кадри за специализирани неврологични клиники. Безспорно хората са най-важни във всяка област, но медицината е немислима без обучени и можещи специалисти. Изграждането им отнема години.

Изключителна ценност е, че професорите преди нас ни подготвиха за свои заместници. Пренебрегваха всяко его с желание да станем дори по-добри от тях. Запазихме и развиваме този модел на приемственост и сега.

Много добра щафета ни беше подадена и чрез организацията на лечение в специализирани неврологични клиники. Например клиниката за паркинсонова болест е още от 70-те години, през годините след това създадохме и други – за епилепсия, за множествена склероза. Такъв тип специализирани клиники на практика в Европа започнаха да се правят 10-15 г. по-късно. За България вероятно няма да сгреша, ако кажа, че в нашата болница има най-голям брой специализирани неврологични клиники и обучени специалисти в тях.

Друг повод за задоволство е, че успяхме във времето да снабдим болницата с необходимата за съвременно лечение и диагностика високоспециализирана апаратура. Както и да осъвременим условията за пациентите. Това надграждане беше период, не стана бързо, но го направихме с перспектива, за да служат придобивките по-ефективно и по-дълго.

Благодарение на това използваме и най-модерни лечебни методики. Например закупихме и използваме барокамера – подходящ подход при лечение на някои хронични неврологични заболявания. Също така много добре оборудвахме и развихме физиотерапията и рехабилитацията.

С едно изречение: успяхме да се наложим като високоспециализирано лечебно заведение в областта на неврологията.

Отговаряме на всички европейски критерии за професионализъм и качество.

- По какво съдите – по това, че сте най-търсената болница от пациенти с неврологични заболявания?

- Не само. Много по-важна е оценката на колегите, които ни изпращат най-трудните случаи от цялата страна. Значи са ни оценили като специалисти, възможности за лечение, условия.

- Какво още ви трябва, за да сте лично вие напълно удовлетворен?

- Ами, хора ще ни трябват.

Темата за недостига на медицински сестри въобще не ми се иска да я отварям, защото не е просто българска, а европейска. И ако нищо не се промени, тя ще се задълбочава.

Наскоро колеги от Германия разказаха, че се налага да закриват отделения заради липса на медицински сестри. Сигурно и в България някъде ще се появи такъв проблем.

Слава богу, с възможности за придобиване на опит преодоляхме проблема с недостигащите невролози. Не че липсват специалисти, има, но повечето предпочитат да отидат на по-високи заплати, каквито една държавна болница не може да даде, колкото и да иска. Разбира се, достигнали сме нивото на т.нар. колективен трудов договор, но това рядко е достатъчно.

И ако за окомплектоването на болницата с невролози засега сме закрепили положението, проблемите с недостига на психиатри остават и може би дори се изострят. И днес се разделям с един добър и опитен специалист…

През последните години повечето психиатри излязоха на свободна практика. Едно е да работиш в уютен кабинет някъде в центъра на София, друго – да се затвориш в отделение с хора, които са изключително трудни пациенти, които няма къде да отидат, ако не са държавните болници. И леглата не достигат.

- Нуждае ли се София от самостоятелна психиатрична болница?

- Сигурно някой близък ден и за това ще се заговори настойчиво. Столицата е вече много голям град и съответно честотата на психически заболявания нарасна. Особено остра е нуждата от легла за спешните случаи.

* ВИЗИТКА

Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”. Академик Миланов има специалности по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет – САЩ, и лечение на главоболието в Университета на Павия – Италия.

Пред десетки разработени и приложени от него методи за изследване, диагноза, лечение и проследяване на пациенти с главоболие, двигателни нарушения и други неврологични заболявания може да се напише “за първи път”.

Автор и съавтор е на монографии, учебници и ръководства по неврология, глави в ръководства и учебници.

Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, зам.-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация.

Член е на няколко борда в Европейската асоциация по неврология, съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза, член на Нюйоркската академия на науките, както и на Международната асоциация за изучаване на болката, Световната федерация по неврология и Международната асоциация за двигателни нарушения.

Бил е член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие и представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества.

Покана за общо събрание на БДН

Виж Манифест за преживели инсулт

Българският лекарски съюз и Надзорният съвет на НЗОК подписаха на 20 февруари 2024г. Анекс към Националния рамков договор за медицински дейности за периода 2023 – 2025 г. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров увери, че документът включва нови, революционни моменти, и главното е, че в тях се защитават по-добре правата на здравноосигурените пациенти и се създават по-добри условия за достоен труд на лекарите.

Българското дружество по неврология като асоцииран член на Европейското дружество по инсулт (ESO) има задачата да въвежда и контролира спазването на Европейските стандарти за профилактика, диагностика и лечение на мозъчния инсулт и провеждането на Национална здравна политика по отношение на мозъчносъдовите заболявания.

Като отчита базата, специфичните условия и проблемите в различните части от страната, ние създадохме регионална стратегия с цел подобряване на грижата за пациентите с мозъчен инсулт и чрез местни координатори контролираме прилагането й в различните региони.

Именно поради това, сме изключително доволни, че усилията на Българското дружество по неврология за изработването на Националната стратегия, съгласно Европейския план за борба с инсулта 2018-2030г. и за утвърждаване на актуалните практики в лечението на мозъчния инсулт, бяха отразени в Анекса към НРД и успяхме да постигнем промяна в клиничната пътека за съвременна диагностика и лечение на инсулт, а именно пациентите с тежък инсулт да се лекуват в болнични условия до 10 дни, а не както от 2000г. насам – 4 дни. Освен това, ние продължаваме да имаме възможността да насочваме пациентите за рехабилитация или палиативни грижи след фазата на острия инсулт и то отново по клинични пътеки.

Тромболизата е вече утвърдена като рутинен метод за лечение на инсулт. За нас, като специалисти е ясно, че още от въвеждането през 2005 г. в България на интравенозната тромболиза, страната ни осигурява адекватно лечение в острата фаза на инсулт в рамките на 4,5 часа, което създава предпоставка за добри резултати за възстановяването на пациента.

Благодарение на действията на Българското дружество по неврология, броят на пациентите с инсулт у нас намалява устойчиво през последните години, от 51 986 през 2016г. до 42 607 през 2023г. В 42 болници се извършва тромболиза като рутинна практика. До края на годината очакваме в 5 центъра в страната да се извършва и тромбектомия.

Българското дружество по неврология изработи и вече предложи на Министерството на здравеопазването Stroke action plan, какъвто трабва да има във всяка европейска държава.

Българското дружество по неврология ежедневно работи върху въвеждане на добрите Европейски и международни практики у нас. Във всички сфери на неврологията се ползваме с подкрепата на най-авторитетните професионални организации в Европа, а нашите членове са водещи специалисти с международен авторитет.

Уважаеми колеги,

На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта.

Българското неврологично дружество като един от организационните членове на Европейското дружество по инсулт (ESO) има за цел да  организира  постоянното обучение на невролозите в България  съгласно водещите европейски стандарти за профилактика, диагностика и лечение на мозъчния инсулт и провеждането на здравни политики по отношение на мозъчно-съдовата болест.

През последните години с подкрепата на Дружеството по неврология се постигна нарастване на броя на болниците, в които се прилага венозна тромболиза, както и ръст на проведените тромболизи от 0,6% през 2016, до 2,5% през 2022. Дори по време на сложната епидемична обстановка от началото на 2020 до края на 2021 г, която натовари изключително много здравната система, бяха проведени редица обучения и онлайн срещи с цел актуализиране на протоколите за лечение на инсулт в COVID среда.

Отчитайки проблемите, специфичните условия и дисбаланса  в различните части от страната, създадохме регионална стратегия с цел подобряване на грижата за пациентите с мозъчен инсулт и чрез местни координатори контролираме прилагането й в конкретния регион.

От Дружеството по неврология и водещите специалисти в лечението на инсулта в  България не подкрепяме създаването на паралелни структури и интердисциплинарни дружества, касаещи мозъчния инсулт, включващи лекари с други специалности и немедицински лица, както и организирането от тях на тематични форуми за  инсулта. Считаме, че  подобна практика е неприемлива и необоснована, защото според световните стандарти невролозите са с необходимата компетентност и имат водеща роля в лечението на инсултите. Подобни организации и инициативи нямат необходимата представителност и не са в състояние да провеждат здравни политики по отношение на инсулта, да защитават интересите на съсловието и не на последно място, те разделят неврологичната общност. Не приемаме и отправените от тях критики по отношение на нашата работа, постигнатите от нас резултати са достатъчен аргумент.

От името на Българското неврологично дружество и наше име, заявяваме, че ще продължим да работим усилено за изработването на Националната стратегия съгласно Европейския план за борба с инсулта 2018-2030 и за утвърждаване на добрите практики в лечението на мозъчния инсулт.

Ръководство на Българско дружество по неврология

Национални координатори за лечение на инсулти:

проф. Масларов, проф. Атанасова, проф. Димитров, доц. Дановска, д-р. Кръстева

Innerbody Explorer – a free interactive tool that allows to visualize and learn about the human body.

It covers 12 different body systems, utilizes over 900 3D images.

More information: https://www.innerbody.com/htm/body.html

Call for applications to the PhD program
Translational Research in Neurodegeneration (TReND) 

Medical University of Innsbruck, Austria

Students with a keen interest in neurology are invited to apply for vacant doctoral positions within the PhD program TReND (Translational Research in Neurodegeneration) at the Medical University of Innsbruck, Austria.

Announcement TREND

Ръководството на Българско дружество по неврология не подкрепя създаването на интердисциплинарни дружества по заболявания, които са от домейна на неврологичните болести. Мозъчният инсулт е заболяване, което се диагностицира и лекува от невролози и е застъпено в програмите на Българско дружество по неврология.

On April 19, 2016, Dr. Joseph Altman, who discovered neurogenesis in the adult mammalian brain and received the International Prize for Biology from His Majesty the Emperor of Japan, passed away. Dr. Shirley A. Bayer, Dr. Altman’s widow who conducted research with him for over 30 years, offered to make a donation to the Japan Neuroscience Society (JNS) with the goal of instituting an award in developmental neuroscience. Accordingly, after discussion in a JNS special committee, the Board of Directors of JNS, at the Board meeting on July 19, 2016, decided that JNS would establish and administer the Altman Award in Developmental Neuroscience (hereinafter “the Award”).

We are now calling for the 7^th Joseph Altman Award in Developmental Neuroscience, 2023.
Application submission site opens on November 1st, 2022.
Application deadline is on January 31st, 2023

More Information: https://www.jnss.org/en/joseph-altman-award