на Българското дружество по неврология
с председател акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смърт и инвалидизация в Европа. В ЕС на всеки 60 секунди един човек получава инсулт, а повече от 9 милиона европейци живеят с дългосрочни последици. В България всяка година десетки хиляди пациенти са засегнати. Въпреки намалението с ~20% на абсолютния брой инсулти от 2015г. насам, заболяването остава водещо по социална и икономическа тежест – сравнима с тази при рака и коронарната болест на сърцето
Защо инсултът трябва да бъде приоритет в EU Cardiovascular Health Plan
Инсултът е неразривно свързан със сърдечно-съдовите заболявания – общи рискови фактори (хипертония, диабет, предсърдно мъждене, дислипидемия, тютюнопушене). Той е предотвратим в 80% от случаите, лечим при своевременно прилагане на съвременни терапии и подлежащ на ефективна рехабилитация. Инвестициите в превенция и системна грижа за инсулта имат огромен потенциал за намаляване на инвалидизацията, подобряване на качеството на живот и редуциране на неравенствата.
Потенциални възможности за подобряване на грижите:
• Кампании за повишаване на обществената осведоменост. Активно провеждане на кампании в цялата страна за информиране на обществеността за рисковите фактори за инсулт, признаците и симптомите и значението на бързата медицинска намеса.
• Програми за превенция на инсулта. Продължаващо разработване и внедряване на здравни програми, насочени към модифицируемите рискови фактори: артериална хипертония, захарен диабет, наднормено тегло, тютюнопушене и др. с цел намаляване на честотата на случаите с мозъчен инсулт.
• Протоколи. Постоянна актуализация на протоколите за лечение на остри инсулти.
• Увеличаване броя на центрове за лечение на инсулт. Създаване и надграждане на вече функциониращите специализирани звена за остър инсулт в болниците или като отделни центрове с цел бърза и експертна помощ. Необходимо е осигуряване на ресурсна обезпеченост със съвременни диагностични апарати и иновативни технологии за терапевтично въздействие.
• Създаване на звена/центрове за диагностика и лечение на ТИА. Съвременната представа за ТИА като спешни състояния е намерила практическа реализация в създаването на т. нар. Клиники ТИА (TIA Clinic), която концепция датира от 1992 г. Основните предимства са: денонощен (24/7) достъп на пациенти, без необходимост от предварително ангажиран час, асоциираност със спешна зала и със Stroke Unit, кратък времеви интервал за диагностично уточняване и редукция на продължителен болничен престой.
• Обучение на медицински специалисти. Организиране на продължаващо и постоянно обучение на лекари, специалисти по здравни грижи и спешен персонал относно най-новите протоколи за лечение на мозъчен инсулт и принципи на неврорехабилитация.
• Усъвършенстване на системите за спешни реакции.Подобряване на системите за медицински спешни повиквания и управление на извънредни ситуации, за да се осигури бърз транспорт и незабавни грижи за пациентите с остър инсулт, което е от решаващо значение за намаляване на резидуалната клинична тежест.
• Неврорехабилитация. Разширяване на достъпа до неврорехабилитация. Ранното й начало (в първите 3 до 6 месеца) увеличава възможностите за максимално възстановяване, ограничава риска от инвалидизация, подобрява социалната адаптация и качеството на живот. Това е дългосрочен и комплексен процес, който обединява физиотерапия, кинезитерапия, ерготерапия, неврорехабилитация на когнитивни, езикови и речево-говорни нарушения и психологическа подкрепа 7, 8.
• Програми за подкрепа на общността. Разработване на програми в общността за подпомагане на преживелите мозъчен инсулт и техните семейства в справянето с дългосрочните последици и реинтеграцията в общността.
• Изследвания, събиране на данни и високотехнологични проекти. Осигуряване на логистична и финансова подкрепа за научни изследвания в областите превенция, терапия и възстановяване след мозъчносъдовизаболявания. Активно участие в събирането, анализа и използването на световната база данни RES-Q (Registry of Stroke Care Quality) за лечение на остри инсулти като основа за имплементиране на данните от България. През 2018 год. в границите на ESO-EAST България се присъединява към RES-Q, през 2023 год. – към разширения проект RES-Q+ с интегриран изкуствен интелект (AI). Перспективите са обвързани с развитие на дигитални високотехнологични проекти и решения, оптимизиране на принципите на телемедицина в съответствие с доказани клинични практики и международни стандарти, прогнозни анализи, технологии за самонаблюдение и персонализирана медицина.
Основни насоки
1. Първична профилактика.
• Национални стратегии за здравословен начин на живот и законодателни мерки срещу основните рискови фактори (тютюнопушене, алкохол, нездравословно хранене, замърсяване на въздуха).
• Скрининг и контрол на артериалната хипертония при ≥80% от хората с високо кръвно налягане.
• Повишаване на здравната култура чрез кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт.
2. Ранно откриване и скрининг.
• Организирани профилактични програми, включително за предсърдно мъждене, диабет, дислипидемия.
• Използване на дигитални технологии за мониториране на кръвно налягане и сърдечен ритъм, телемедицинаи национални регистри.
• Включване на общопрактикуващите лекари и фармацевти в ранното откриване на рискови състояния.
3. Лечение, грижи и рехабилитация.
• Над 90% от пациентите в България се лекуват в специализирани звена за остър инсулт, но има нужда от по-широк достъп до сертифицирани stroke units и центрове за механична тромбектомия.
• Цел до 2030 г.: ≥15% от всички пациенти да получават тромболиза и ≥5% – ендоваскуларно лечение.
• Въвеждане на национална система за одит и сертификация на центровете по инсулт.
• Осигуряване на равен достъп до ранна и продължителна рехабилитация – физическа, когнитивна, трудова, афатична.
• Немедицински грижи: социална и психологическа подкрепа, професионална рехабилитация, програми за връщане към активен живот, борба със самотата и бедността сред преживелите.
Заключение
Инсултът е едновременно предотвратим, лечим и управлявем чрез цялостна стратегия, която обхваща превенция, ранно откриване, остро лечение, рехабилитация и живот след инсулта. Включването на инсулта в EU Cardiovascular Health Plan ще гарантира, че милионите европейци – включително и българските пациенти – ще получат равен достъп до иновативни, ефективни и справедливи грижи. Това е ключова стъпка за намаляване на социалната тежест и за постигане на целите на Европейския съюз за по-дълъг и здравословен живот.
