Anti-NMDAR енцефалит - рядко усложнение след прекаран херпес вирусен енцефалит с представяне на случай

Абстракт

Херпес вирусните енцефалити са тежко протичащи заболявания, причиняващи се най-често от HSV1 и HSV2 вируси. Характерезират се с тежко протичане, значим леталитет, особено у нелекувани с Ацикловир пациенти и трайни остатъчни увреждания. Независимо че принадлежат към една група, двата вируса причиняват различна по тежест и локализация клиника, като имат и някои особености при възрастовото засягане – HSV-1 е с най-голяма честота сред причинителите на вирусни енцефалити. Има характерна темпорална и темпоробазална предилекция на засягане на мозъчните структури и се среща предимно след 6 месечна възраст. HSV-2 се установява значително по-рядко, с дифузно засягане на мозъчния паренхим, предимно у новородени, в резултат на инфектиране поради генитална херпесна инфекция на майката. Възможна е и комбинация от двата вируса, което предопределя още по-значими увреждания у засегнатите.
Anti-NMDAR енцефалитите принадлежат към групата на автоимунните енцефалити – група разнородни заболявания с подостро протичане и разнообразна етиология: идиоптични, постинфекциозни (вирусни, бактериални), паранеопластични и с вероятна генетична предиспозиция. Известна е по-голямата честота на този енцефалит у преболедувалите от Херпес вирусен енцефалит с изява на екстрапирамиден синдром в детската възраст.
Целта на настоящата статия е да се направи кратък обзор на клиниката, диагнозата и лечението при Херпесните и анти-NMDAR енцефалити, като се представя и верифициран случай на Херпесен енцефалит с установени анти-NMDAR антитела в ликвор.