Тежко протичане на идиопатична интракраниална хипертензия

Абстракт

Идиопатичната интракраниална хипертензия (ИИХ) е синдром, характеризиращ се с повишено вътречерепно налягане при липса на експанзивен вътречерепен процес или хидроцефалия и с нормална ликворна находка, с изключение на повишено ликворно налягане.
Представен е клиничен случай на момиче на 10 год., при което на фона на нелекувана инфекция, затлъстяване и артериална хипертония с неясна давност се изявяват първоначално главоболие, съпроводено с ежедневно повръщане, последвано от влошаване на зрението до амавроза, поява на офталмоплегия, периферна пареза на n. facialis и n. hypoglossus, квадрипареза и десностранна хемихипестезия. При хоспитализация в Клиниката по нервни болести за деца, УМБАЛНП „Св. Наум“ при офталмоскопия се визуализират двустранно атрофични, бледовати папили с неясни граници. Проведената КТ показва петнисти хиподензни лезии в бялото вещество, като най-големите са разположени вляво фронтално и в задната част на corpus callosum. В МРТ се визуализират хиперинтензни в Т2 и FLAIR и хипоинтензни в Т1 лезии вляво фронтално и в сплениума на corpus callosum с характеристиката на исхемични. Случаят е обсъден като тежко протичане на идиопатична интракраниална хипертензия, неразпозната първоначално и лекувана неадекватно, с последваща трайна загуба на зрението и вторични исхемични промени, определящи фокалния неврологичен дефицит. Проведена е съответна противооточна терапия като при проследяване е отчетено възстановяване на мускулната сила, изчезване на сетивната симптоматика, както и възстановяване на функцията на черепно-мозъчните нерви, с изключение на трайната атрофия на зрителните нерви, водеща до двустранна амавроза.
Въпреки че ИИХ има типична клинична картина и обикновено доброкачествено протичане, са възможни и тежки усложнения, свързани с трайно увреждане на зрението. Своевременната диагноза и адекватната терапия са от прогностично значение за изчезване на симптоматиката и за нормализиране и запазване на зрението.