Ранни когнитивни нарушения при пациенти с предсърдно мъждене на възраст от 45 до 65 години – предиктори на деменция

Абстракт

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата сърдечна аритмия. Характеризира се с некоординирана предсърдна активация и неефективна предсърдна контракция. Засяга предимно възрастни хора и е доказан рисков фактор за сърдечна недостатъчност, миoкарден инфаркт, исхемичен инсулт и смъртност (1). През последното десетилетие ПМ все повече се свързва патогенетично и морфологично с повишен риск от развитие на когнитивни разстройства като независим рисков фактор за появата на деменция. (2) Все още липсва консенсус по отношение на окончателното тълкуване на констатациите от редица автори на описваната корелация ПМ-деменция. Фрамингамското проучване и проучването Ротердам установяват значението на тази връзка, нейните предиктори и потенциалните основни патогенетични механизми, които биха могли да дадат информация относно създаването на ефективни стратегии по отношение на контрола на ПМ в по-млада рискова възраст и за ранната превенция на неблагоприятните когнитивни резултати при тези пациенти. Разпространението на ПМ показва силна възрастова зависимост, варираща от 0,5% при пациенти на възраст <40 години до 5% при пациенти на възраст >65 години. Проучванията Фрамингам и Ротердам оценяват, че рискът през целия живот за възникване на ПМ при възрастни над 40 години и съответно на възраст 55 години е приблизително 1 на 4 (3).
Настоящият обзор представя някои епидемиологични аспекти на ПМ и деменцията и патогенетичните механизми, отговорни за появата на ранни когнитивни нарушения при пациенти в рисковата възраст (от 45 до 65 години), корелиращи както с абнормни невропсихологични показатели, така и със структурни изменения на мозъка (доказани с МРТ) като предиктори на деменция.